От известно време в интернет обществото върви дискусия на тема „Как да работим законно”. Въпросът стои пред много хора (предимно млади и с малък или никакъв административен опит) занимаващи се с интернет бизнес и печелещи пари.

Тези хора искат да работят законно и да си плащат данъците.

Ще кажете – нищо по-лесно от това. Трудното е да се спестят данъците. Да. Ама не. Трудното е да се работи законно.

Защо? Защото законите и административните структури са изостанали поне с 15 години от настоящата действителност.

Един от начините за регистрация на извършваната дейност е регистрацията по Закона за регистър БУЛСТАТ – така наречените свободни професии или изпълнители по граждански договори.

Пак ще кажете – лесна работа – лесна, но не и според вътрешните разпоредби по които работи регистър БУЛСТАТ.

Без да навлизам в подробен анализ на текстовете от закона, ще приложа информация от сайта на регистъра за необходимите документи за регистрация на физическо лице в Регистъра:



Необходимите документи са малко – лична карта и документ за платена такса – с тези е лесно, ще се справите.

Проблемът е в документите под номер едно.

Много от работещите в интернет са хора по на 18-20 години и нямат завършено професионално образование и съответно няма как да представят диплома за такова, така че вариантът „Свободна професия” отпада за тях.

Ако все пак някои са успели да вземат диплома за професионално образование, въобще не е сигурно по каква точно специалност е тя и дали специалността му отговаря на реално извършваната дейност в интернет.

Все пак хората без диплома или с неподходяща диплома имат втори шанс – да се регистрират като лица работещи по граждански договор. Да, но за целта трябва да представят договор с възложител. Без да се спирам на неопределния термин „граждански договор”, който е използван на сайта на Регистър БУЛСТАТ, ще отбележа, че и тук не е много лесно, даже въобще не е лесно.

Да кажем, че определено лице, което иска да се регистрира в регистър БУЛСТАТ като „лице работещо по граждански договор” има сключен договор с Гугъл – един от най-често срещаните случаи. Какъв е проблемът – представя договорът с Гугъл и го регистрират. Да, ама не.

Проблемът не ме касае пряко и до сега не бях проявявал интерес към тази част от дейността на Агенцията по вписванията. Поради зачестили запитвания към мен от потенциални клиенти за регистрация в регистър БУЛСТАТ, реших да посетя Агенцията и да проуча въпросът.

Посетих офис на Агенцията по вписванията (в кой град няма да уточня, за да не злепоставям конкретния служител). На гишето имаше жена на видима възраст между 50 и 60 години – много любезна. Обясних и какво искам и тя ми казва – „Няма проблем, носите един договор с фирма и ви регистрираме”.

Знам, че в такива служби са големи фенове на подписите и печатите, започвам да обяснявам, че примерно договорът е с Гугъл и е сключен през интернет и въобще няма хартиено копие. Лелакта обяснява „Ами разпечатайте си го и фирмата да ви го завери с „вярно с оригинала”. Пак обяснявам, че Гугъл няма как да ми завери договора. Госпожата беше много възмутена – „Каква е тази фирма дето един договор не може да завери?”

Не й обясних каква е точно фирмата. Във всеки случай беше категорична, че без договор със свежи печати на Гугъл няма как да стане регистрацията, което в общи линии значи, че въобще няма как да стане.

Госпожата много подробно ми обясни, че всъщност тази регистрация не се правела за да се работи, а за да могат хората да си плащат осигуровките и да им върви стаж, което естествено няма нищо общо с реалната цел на регистър БУЛСТАТ, но какво да правя, така го разбира жената, така го обяснява.

Сега е петък вечер – да не забравя в понеделник сутринта да попитам юристите на Агенция по вписванията за тяхното мнение по този въпрос. Може пък и да обяснят на госпожата, че договора е валиден и без свежи печати от Гугъл, печат „вярно с оригинала” и личен автограф на управителя на световната фирма.

До тук с намерението да се регистрирате като самоосигуряващо се лице в регистър БУЛСТАТ и да плщате данъци и осигуровки.

По добре си карайте по старо му – ако ви хванат, хванат, ако не – на далавера сте.

За по-упоритите – кратко решение на този проблем: Намирате някаква фирма – няма значение каква, важното е да има голям печат (за да може да подпечата договора). С така намерената фирма сключвате договор, че ще и изработите нещо – няма значение какво – банер, лого, стенен шлаф, маркетингова стратегия или каквото друго се сетите – предметът на сделката не е важен, важен е самият факт на сключването на договора и най вече полагането на печата на фирмата в долния му край.

След изпълнението на тази процедура не би трябвало да имате проблем с регистрацията като изпълнител по „граждански договор” в регистър Булстат.

На излизане от агенцята да не забравите да скъсате и изхвърлите преди малко сключения договор. Той вече не ви трябва. Трябва ви договорът с Гугъл, защото от там ще ви платят парите с които да платите дължимите осигуровки и данъци, защото излизайки от сградата на Агенцията по вписванията, като лице регистрирано като „изпълнител по „граждански договор”” вие вече имате и друго качество – длъжник на Националната агенция по приходите – дължите осигуровки и данъци и трябва да ги платите, защото от тези данъци ще платят заплатата на госпожата, която с толкова труд ви е регистрирала като самоосигуряващо се лице.

И не забравяйте: